Не, не.
Няма нищо общо с бТК или любовци.
Коя е тя? Тя съм аз.
Онзи ден, симпатичен младеж на видима възраст около 20 дойде при мен на улицата, усмихна ми се и ми изкрещя в лицето „Толкова си дебела, че трябва да се обличаш в магазин ГИГАНТ!!!“
Защо ви разказвам това тук? Каква е връзката с маркетинга и т.н.? Ами защото става въпрос за рекламна кампания. И един от каналите й. И защото има крещящ извод за от тази история, който ще си изведете сами.
Ето я и историята.
Горе, разбира се, преувеличих. Ето какво се случи:
Средата на делничен ден.
Вървим с Калина по Графа.
Слънцето пече, денят е чудесен и двете се чувстваме прекрасно (като се изключат хроничните проблеми, но тях винаги ще ги има).
Към нас се приближава вече споменатият младеж с листовки в ръка.
На около 2 метра от нас, той ни измерва с поглед от горе до долу (дотук никакъв проблем, все пак те всички ЗЯПАТ), след което се приближава и протяга ръка с листовка само към мен.
Захилва се и отминава.
Поемам листовката заради хубавите му сини очи и свеждам поглед от профлюбопитство.
За да видя това:
Присъда. Крайна и окончателна. „Размер +“. Пляяяяяяяс.
Навътре текстът продължава окуражително как „Всяка жена има право да се чувства красива, независимо колко тежи“ и т.н с все по-тежки шамари…
В защита на това синеоко прасе, което ми набута това нещо в ръцете – да, Калина е с 10 килограма по-лека от мен. Това няма да го коментирам.
В моя защита – аз съм само 38 размер! UK10, по дяволите.
Ето ни двете една до друга, само това да не прозвучи като оправдание. Аз нямам проблем със самочувствието, дявол го взел.
Как така някой ще върви по улицата и ще раздава килограмови присъди!!!
Откачих. А вие как бихте реагирали?
П>>
P.S. Трябва ли да посочвам извода от тази ситуация от гледна точка на рекламата? Айде нема нужда.
6 Коментара
май 29, 2008 в 6:23 pm
Хъх.. без думи за коментар просто. Абсолютна идиотщина като за маркетингов „подход“ (а и не само).
Баси, тия хора мислят ли въобще.. Гавра.
юни 4, 2008 в 6:23 am
Ми и на мен ми набутаха една такава листовка, аз май съм размер 36 или 38. Според мен просто гледат да си раздадат листовките и дават на всяка жена, която няма явни признаци на анорексия.
А от снимката и двете ми изглеждате завидно стройни…
юни 4, 2008 в 6:38 am
Ами аз лично гледайки снимката ти не виждам нищо + в теб.
Това е вероятно е по-скоро плод на болните стереотипи, от които страдат много млади хора днес. Сама разбираш – ти не приличаш на чалга певица или рап-порно гърла. Което от една страна си е своеобразен комплимент.
Колкото до това как бих реагирал – след като вече те е отминал реакцията е безсмислена. Уви, има много хора по тая земя, по-голямата част от тях са необразовани, плиткоумни, тесногръди и без вкус и възпитание. Следователно ние, останалата половина, можем само да подходим с разбиране към страданията на тия клети хора. В историческа перспектива нашата половина от човечеството никога не е била мнозинство. И не би могло да стане така. Тогава нямаше да имаме каузи, за които да се борим, нали така?
юни 4, 2008 в 7:21 am
не се коси! модерните напоследък блузки с висока талия, тип туника създават подобни проблеми у няколко мои приятелки – услужливи лели в градския транспорт им отстъпват място за сядане и им се радват, че са бъдещи майчици. Нито една от тях не е бременна. Така че – повече усмивки и невърмайнд!
Освен това, както казва мама (60 килца с ръст 156 см) – „Хорошего человека должно быть много“!
юни 4, 2008 в 2:29 pm
А какво да кажем за оформлението и френския на листовката? Кошмар. Съвсем истински кошмар.
Идиотщина от началото до края на „кампанията“.
декември 29, 2008 в 3:20 pm
Аз пък съм по-дебела от теб и не съм умряла от това…Не се обличам в размер плюс, но тук често ме тормозят с вметки като „нямаме за вашия размер“, въпреки, че по принцип се пъхам в L. От Мадрид си купих страхотна вечерна рокля с гол гръб М размер, каквато тук не бих намерила, защото жените в „моята категория“ не се вписват в понятието „секси“ според българските стандарти. Мисля, че българите сме твърде комплексирана нация и лесно се поддаваме на манипулации. Дали защото сме беднички и все искаме да живеем като по филмите, или пък кръгозорът ни е не стига по-далеч от това до другото село…